На учителите наши трябва да се поклоним !
На учителите наши трябва ний да благодарим,
които дадоха сърцето си за нас,
които бяха винаги до нас!
Посрещнахте ни с вяра още в първия учебен ден
и после ни поведохте през прага на училището родно, с усмивка тиха, целомъдрена и скромна…..
И учехте ни ден след ден на всичко,
започвайки от първата ни сричка !
С търпение, любов и…всеотдайност със нас повтаряхте урока до безкрайност,
И колко сила е била необходима, за да се справите с пътеката непроходима
към знание и мъдрост толкова необходими
без което нашия живот и съществуване биха били немислими!
За всичките усилия и обич, с които ни обгръщахте,
за всичко лошо , от което ни предпазвахте,
Вий бяхте нашите герои в битката със време и борехте се, за да сме щастливи
и учехте ни да сме силни!
Днес думите са много слаби, с които може ний да ви благодарим
и сякаш недостатъчни за вашите дела неоспорими,
но спомена ще бъде вечен в нашите сърца
за вас – учители любими!